покемон история 5 част

Заглавие: Пети брой Чет Сеп 10, 2009 5:19 pm
След силния удар пещерата започнала да се руши. Търтуйк бил я ударил много силно.
- Неее Търтуйк. Добре ли си.
- Търтуйк. ( Боли ме )
- Върни се. Мъдкип ти също.

- Какво защо всичко започна да се тресе? -казала Джеси.
Те побягнали Гролтъл също, но щом започнали да падат камъни един одарил Гролтъл и той паднал
- Гролтъл и ти ли.
Аш отишъл при него и му казал.
- Дори и да не си мой ще ти помогна.
Той го взел и побягнал с него. Джеси излязла и си помислила.
- ( Мухльото все още е вътре, ако успея да затворя изхода той няма да излезе ).
Тя извикала Савайпър за да му помогне да затворят изхода. Аш видял нещо голямо. То било ОНИКС.
- Ооо не това е Оникс и сега е уплащен заради този трус. Това не е добре за мен.

Той отишъл при него и се опитал да го успокой за да не пострада. След това видял малка светлина в тунела. Аш побягнал към нея и Оникс
тръгнал с него.
- Мухльото идва по-бързо.
Джеймс и Мяут видели какво става и Мяут предоложил:

- Нека идем и разтресем вулкана за да може да смачка мухльото.
- Хайде.
Те слезли и отишли да помогнат на Джеси.
- Почти стигнахме. Ето го края. Но...какво...някой се опитва да ни задържи вътре.
Оникс използвай блъскане за да премахнеш тези камъни.
Оникс използвал блъскане, но така труса станал още по силен и целият булкан започнал да се тресе. Тийм ракета изхвърчели от силния удар на Оникс.
- Нее не знаех, че вулканът може да растресе. Ами ако рухне.
От близкото градче се бяха разтрвожили от този трус и повикали полицай Джени.
- Хей какво правите там горе слизайте веднага. -казала полицай Джени.
- Добре Оникс чу полицай Джени.
Той се качил на гърба му и се спуснали надолу.
- Какво правиш така ще направиш труса по силен и може вулкана да рухне.
Аш не мислил преди да го направи и така и станало, труса станал по силен.
- Бързо махай се оттук прекалено е опасно. -извикала полицай Джени
Аш тръгнал към близкото градче за да остави Търтуйк и Гролтъл след това се върнал и се скрил зад едно дърво да наблюдава.
От вулканът започнали да падат големи парчета камъни и потекла лава. Дошли стотици трейнъри за да предотвратят този случай.
Използвали силни покемони като Мачамп, Оникс, Стеликс и много други за да задържат падащите скали.
А други използвали водни и ледени за да спрат лавата.
Аш се почуствал виновен и си помислил.
- ( Заради мен стана така. Трябва да ида и да им помогна. )
Той побегнал към вулкана с неговия Мъдкип и помогнал на останалите.

- Да ви кажа чесно имам страхотна идея. -казъл Мяут.
- Каква може да е тази идея. -казала Джеси
- Много покемони. Щастлив шев.
- Какво се опитваш да намекнеш. -казал Джеймс
- Как може да си толкова тъп. Можем да откраднем всички покемони.
Джеси и Джеймс се исмяли и Джеси казала:
- Да не си болен. С шест покемона да откраднем стотици покемони.
- Много сте глупави елате с мен.
Те тръгнали към гората и клекнали до едни храсти.
- Какво виждате?
- Покемон рейнджър. -казал Джеймс.
...
- Мяут ти си гений. -казала Джеси
- Все още не схващам. -казал Джеймс
- Можем да отмъкнем устройството на покемон ренджъра с който залавя покемони.
- Точно. Ще го разсеям вие го хванете. -казъл Мяут.

Той се показал с тъжно лице и погледнал рейнджъра.
- Ооо какъв сладък Мяут, но защо е тъжен.
- Мяууу. ( Изгубих се )
- Изгубил си се. Ще ти помогна сигорно си на някой трейнър който помага за вулкана.
Той му казал да го последва, но щом трейнърът се обърнал Мяут му скочил и забол нокти в гърба му.
След това Джеси и Джеймс изкочили от храстите и го вързали пуснали го от един хълм и Мяут казал.

- Беше лесно. Но сега идва трудното.